[caption id="attachment_15" align="alignleft" width="200" caption="Тениска Music Idiot"][/caption]
Ето я и тениската. Искрено се надявам журито да има чувство за хумор :) Но съдейки по облеклото на Фънки от предишното издание на риалитито, определено екипът им е отворен към яки тениски.

Valentina è diventata famosa e questo video è stato eletto come il Video dell'anno!!! Ahahhah

Comunque per me anche questa è Arte, Brava!

questa è l'intervista a Valentina

in questo video canta di nuovo la canzone, e il suo inglese è un pò migliorato, ma l'intonazione...meno! Ahahha

]]> http://tessamistic.wordpress.com/?p=176 Wed, 25 Jun 2008 12:53:03 +0000 tessa http://tessamistic.wordpress.com/?p=176 I keep repeating from 1:12. You will, too.

ако се чудиш какво прави Иван, да ти кажа, че пуска по някое клипче

разбира се, нищо не може да се сравни с това:

може би някой ден докато слушам Иван ще стартирам рубриката Love is ...

засега пусни втората песен поне 3 пъти

а тук има изненада

"Crying in the Rain"

"Solider of Fortune"

Se la puede ver con muchas tablas pero como poco conocimiento de la lengua inglesa. En este otro video se la puede ver con un inglés mejorado.

. . .
I cant live
If living is without you
I can’t live
I can’t give anymore
. . .

Did you know the Bulgarian translation of it is "Ken Lee"? Check it out.

Those who know me are well aware that I do not ridicule lightly, but this makes me laugh. I think she should have advanced to the next round purely based on the sheer genius of it. In some ways, it's better than the original version. I've watched this video at least 50 times already, and it still puts a smile on my face. I don't remember the last time I listened to Mariah's version.

Esta mañana me ha llegado, a través de un post de Ana en Facebook, la confirmación de lo que ya sospechaba: estamos ante un fenómeno de escala mundial. Esta vez ocurrió en las pruebas de Bulgarian Music Idol, la versión búlgara de Operación Triunfo o Factor X, que lo mismo da. Todo comienza cuando la aspirante a concursante comunica al jurado que va a interpretar la canción Ken Lee de Mariah Carey.

Lo peor de todo es que, también en Bulgaria, los frikis venden y la chica, que se llama Valentina, sigue en el programa y es aclamada como una estrella. Aunque, eso sí, ha mejorado algo su nivel de inglés, lo que, por otro lado, no era difícil. De la afinación prefiero no opinar, que esta semana ya hemos tenido bastante polémica -incluso internacional (gracias, Millaquito)- con las declaraciones de Evaristo.

Pero eso sería materia para otro artículo. Y no me apetece.

La verdad es que mucha gente se obsesiona con la fama. Últimamente han aparecido multitud de programas  basados en alcanzar la fama a base de tener talento. Algo bastante bueno, es mejor ser famoso por cantar bien que por acostarte con algún personaje popular. Lástima que a veces estos programas rozan la mediocridad y, podríamos decir,  se han acostado, copiada a lo cutre, con los que realmente merecen la pena. En la última entrada mostré un vídeo de tienes talento en los USA. A continuación os paso un par más, aún que esto son de UK y Bulgaria respectivamente:

Tiene "talent" como para parar un tren.

Esta, en cambio, no se si tiene talento o no se ha enterado bien de que va el asunto:

Lolz....I am searching for "Pinoy Idol" Videos when this Video caught my Attention....

This is a part of Bulgaria's Music Idol,Kung saan nagpakitang gilas ang isang Nagngangalang Valentina Hasan.

Tawa ako nang tawa,Pramis....Kaya sana di kayo duguin sa English niya ano?

Не отричам критиката като педагогически похват, но тя трябва да се употребява пестеливо – като тоягата, с която дежурният будистки монах цапардосва някой отнесен по време на обучение брат. Когато започнеш да повтаряш едно и също без да постигаш какъвто и да е ефект, бива да се сетиш, че е време да смениш тактиката и да се замислиш дали стратегията ти не е погрешна от самото начало.

Разбирам фрустрацията на Иван и Андрей, защото тя е мой спътник. Време е да осъзнаят, че добрите продуценти са не само бизнесмени и артисти по призвание, но и лидери. Ето това липсва на Иван и Андрей, в които виждам не по-малко потенциал, отколкото у Иван Ангелов.

Така че биваше да се сетят да подложат на психоанализа и самите себе си. Те са хора, които могат да си позволят продължителна качествена психотерапия и обучения със свестни учители – неща, които самата аз бих направила в момента, в който ми се отвори възможност.

Музикалните педагози са си музикални педагози, а другите педагози и психолозите са друго нещо. Ако бях продуцент на Мюзик Айдъл, щях да включва в екипа точно такива хора, които да помагат на състезатели и екип да функционират по-добре. Мъдри и спокойни хора като Женицата в Жълто биха могли да изградят доста ведра атмосфера в подобни проекти и не вярвам да струват драстично по-скъпо от нафуканите стилисти.

Някой има ли представа дали за изпълнението на подобни проекти е обичайно в екипа да се включват педагози, психолози и подобни (може и будистки монаси) или да е чувал за единични случаи по света и у нас?

Ако те кефя, гласувай за мен.

Защо не правя това което проповядвам, след като съм наблюдавала отблизо разликите на единия и другия начин неведнъж? Защото системата ще ми отмъсти. Докато в училище децата минават, и дори получават отлични оценки за плитки и спорадични знания, частните ученици се подлагат на изпити, които обхващат целия материал. Не това е проблемът, обаче; не че е лошо детето ти наистина да знае. Проблемът е, че го мерят с друг аршин – много по-строг, така че шансовете да получи по-ниски оценки от нищо не знаещи връстници е голям, а тези оценки са важни за университетите.

Защо учителите третират така по-амбициозни ученици, които очевидно знаят и могат повече? Защото тези ученици са опровержение на добрата стара образователна система. Те крещят в лицето на училището “Ние се справяме много по-добре без теб.” И става болезнено очевидно, че работещите в училище и системата като цяло са неадекватни.

Когато бях студентка, ходих за малко на лекции и упражнения – първият семестър редовно. После вече не издържах там и се появявах само ако знам, че ще загазя заради отсъствия. Най-накрая подадох молба за преминаване на индивидуален план, така че ходех само на изпити и понякога на лекции – само ако съм сигурна, че си струва, т.е. изключително рядко. Доста често се случваше да ми пишат по-малко отколкото заслужавам точно заради “наглостта” да не посещавам лекции, а да чета книги. Случвало се е за мен да се промени регламента – да ме препитат на целия конспект (вместо на 2 въпроса) и въпреки че знам всичко да ме скъсат или пък да ме изпитват неколкократно писмено и устно, при положение, че за колегите ми изпитът е представлявал лежерна защита на курсова работа в групова дискусия, до която аз не съм допусната. И ако бях посветила време и мисъл да изследвам съвсем сама въпрос, за който никой наоколо не се беше замислял, то колегите ми бяха преписали откровено от учебниците, писани от въпросния преподавател. А този преподавател беше шеф на катедра към момента (т.е. човекът подписал молбата ми за преминаване на индивидуален план) и откровено и ядно ми обясни, че ако всички били като мен, нямало да остане университет, че да, всичко, което съм била казала и написала било вярно, но отношението ми било неправилно. След няколко месечни мъки и три изпитвания (за които така и никога не ми предоставиха конспект на предмет, чиито лекции не бях посещавала, т.е. трябваше сама да се досещам какво е включвал курсът) и горната обосновка получих тройка. А всички знаеха, че бях най-добрата в курса, високо над средното ниво.

Ето защо мога да си представя какво е да си участник в Мюзик Айдъл, където месеци наред нямаш право да развиваш и показваш същността си, а да скачаш като дресирана маймуна и да се обличаш и гримираш като послушна овца по начин, по който не се понасяш, да направляват всяка извивка на гласа ти, да ти говорят глупости, да ти тропат с крак и да ти крещят, че трябва да ги уважаваш. Оф.

Да, има сценични изкуства, които изискват желязна дисциплина и синхрон за продължителни периоди от време – като симфоничната музика, танцът в големи групи, но има и такива, в които красотата идва от неповторимата индивидуалност. Мисля си за Led Zeppelin, AC/DC, Ерик Клептън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, и съм сигурна, че не са работили с такива екипи от стилисти, вокални педагози, ментори, журита и пр, които непрекъснато да ги тормозят като конски мухи. Убедена съм, че са имали доста въздух да правят повечето неща така както искат.

Аз не бих издържала повече от седмица в Мюзик Айдъл, ако през цялото време, за да не ме нарочат за черна овца, трябва да внимавам за всяко движение и дума и да демонстрирам преклонение пред всички идеи, практики и личности ... освен ако нямам доста голяма и важна награда накрая – класиране, ценен опит или и двете.

А каква е наградата на Мюзик Айдъл? Няма да ме научи на нещо ново за човешките взаимоотношения или музикалния бизнес. Ако се класирам, ще ме промотират тук-там по задължение и ще блесна ослепително като Невена Цонева. Ех, за това момиче чух наскоро и съм я гледала само веднъж в някакъв откъс по телевизията. Ако беше чак такава звезда, досега щях да съм разбрала – така както знам за това момиченце или за мъртвия терорист Ахмед.

Ето защо, мили деца, вашият идол Иван не само че не губи нищо като напуска Мюзик Айдъл, ами печели – цели два месеца, в които може да се разхожда в парка, да се вижда с гаджето си, да пее по барове и да се люлее на люлки.

Вече е достатъчно известен, така че ако някой реши да му предложи ангажимент, знае къде да го намери. Не очаквам да се изтрепят да го канят в ТВ предавания и да му вземат интервюта като на Валентина Хасан. Далеч няма да стигне нейната звездна международна слава. Едва ли български продуцент ще му предложи да запише нещо. Иван вероятно ще пее по клубове – тук или навън – като Уикеда, като Жоро Матев и всички останали, които мога да слушам често с удоволствие и тръпка, всички, в чиято музика има душа, и точно затова не става масова днес. За да слушаш такава музика, ще трябва да си вдигнеш задника и да я слушаш на живо, както ти се налага да пообиколиш магазините, за да купиш свястно сирене. Няма да я сваляш безплатно от Арена и Замунда. Ще ти струва някой и друг лев. И музикантите ще вземат някой и друг лев и ще са щастливи да правят това, което обичат.

Поуката за теб? Не увесвай нос. Ти си НАЙ-ГОЛЕМИЯ!

Ако те кефя, гласувай за мен.

Hace tiempo que el televisor paso a segundo plano, todo gracias al poder de Iternets, es por eso que es bueno agradecer al Dios Eolo por las bondades de paginas como YouTube que hacen que nuestras horas productivas bajen hasta el subsuelo, pues a continuación les voy a presentar el hit del momento, pero antes su historia.

Me encontraba navegando como siempre, cuando un compita me manda una dirección misteriosa, al principio dude, porque después de ser presa de algunas bromas excelentísimas como la fiesta del limón, uno no da click tan fácil, pero dije, que diablos, si es alguna porquería se la mando a mis demás contactos, al dar click descubrí que no había vivido.

Mi primera impresión fue de asombro, pero casi al instante me volví fan de la mejor concursante de Music Idol (símil de American Idol, pero en Bulgaria), de por si, esos programas me causan mucha gracia, después de ver esto, me volví fan, pero basta de platicas, les dejo con ustedes, la única e inigualable Valentina Hasan interpretando Ken Leeee de Mariah Carey.

We'll, this should make you remember. I can still hear this lady in my head. How do I get her off!!!

... българския шоубизнес, който упорито се опитва да стане по-сив, скучен и предвидим от българската политика. Поне ако се съди по шоуто "Мюзик айдъл 2".Там жури и водещи систематично и страстно се опитват да смачкат единствения нестандартен, невписващ се в общия кич участник - Иван Ангелов. Държал се несериозно и неуважително, прекалена артистичност проявявал, изобщо - осмелявал се да излезе от рамката на "формaта". Като че ли се е явил да го приемат в Комсомола.

Не е нужно да е човек специалист по история на изкуството, за да види, че Иван Ангелов прави онова, което са правили всички големи новатори в миналото - разчупва, иронизира, пародира овехтялата форма, създавайки междувременно нещо ново. Така Сервантес се е отнесъл "несериозно" към рицарския роман, а Моцарт като един "простак" се е изгаврил с къснобароковите блудкаши. Иван все още не е нито Сервантес, нито Моцарт, но в него гори същият палав бяс срещу рутината и онова, което "доброто общество" приема за изкуство.

"Доброто общество" в българския шоубизнес е просто поразителна гледка. Стари пънкари и млади псевдоспайски, Вили Казасян и силикони... Няма култура, няма контракултура - всичко е едно. През цялото време в "Мюзик айдъл 2" се разменят комплименти и тъпи вицове на гей- и хетеротематика - и това се приема за добър тон и голям професионализъм. Когато обаче на сцената се появи момче, което може да пее като Ерик Клептън и Ерос Рамацоти, но не иска, срещу него изригва такова благородно възмущение, все едно Мадона се е явила на кастинг пред църковното настоятелство на градче в Средния запад. Или пред областна конференция на дружинни ръководителки от 1976 г.

Иван Ангелов не пее, а цитира, в импровизациите си той слага иронични кавички на "голямото изкуство", променя, добавя, перифразира - държи се свободно, като истински артист. Във всички големи творци е имало един пародиен пласт, който е побирал отношението им към традицията преди тях. Отношение, което може да е и любовно, уважително. Иван Ангелов вкарва в пеенето си иронична дистанция, кара малко по Брехт - но има срещу себе си хора, виждали в живота си само школата на Станиславски. Не намирали "душата" в песните, които изпълнява. А ако душата е именно в иронията и към поп парчетата, и към "звездния" модел на успеха, и към затъналия в рутина и скука музикален шоубизнес? Разбира се, в Иван има и чисто деструктивен бунт срещу общоприетото, който му печели фенове сред бунтарски настроената публика. Но и това е част от работата на таланта - да радва хората с различното. Защото "различното", което иначе всички подкрепяме, е нещо много рядко в нашия банален век.

За щастие публиката не послуша журито и остави Иван Ангелов в играта. На все повече хора не им харесва захаросано шоу с еднакви като бройлери участници. Дано тези хора се увеличават. Добре ще е изкуството и културата да не потъват в рамките на блудкавата "псевдосалонност". А най-добре ще е политиката пък да влезе в рамките на отговорността и рационалността. Сега нарушаващите правилата в политиката ги толерират, а в шоубизнеса ги мачкат. Би трябвало да е обратното.

Пращай sms за Иван и гласувай за мен :P