днес ще си взема пищова и отивам да въдворявам новия световен ред! познай - пак ще се разправям с общини и простотии - оказа се, ти да видиш, че за да ми се превеждат прословутите детски по дебитна карта, трябва да приложа извлечение от банката за ай-бан сметката си! не, че не е въпрос на няколко кликвания с мишката да се провери това нещо, ама като дадени архиви все още се водят на ръка и на пишУщи машини от илядо деветстотин шейсе и втора година, га вале големия снег, кво очаквам и аз? освен това, ще трябва да се разкарвам и до офиса, щото тая патка зажмоцана счетоводителката ми е забравила да ми сложи изходящ номер на един от 333 000-те хиляди докимента, и още по-освен от всичко друго, сетила се мара да ме светне, че трябвало било да попълня и подпиша декларация, че детето ми не е осиновено!!! мисля си, за всеки случай просто, да взема и да приложа кичур коса и капка кръв за ДНК-анализ, ако, евентуално, от НОИ или статистиката вземат, та поискат още някакви натвърдявания! ебаси и бюрократичната държава сме, честно!!! а ако днес в социалното видя поредния цигански табор, който нагло ще се опита да ме предреди, вече наистина вадя пищова!!! (майка му мечка, ще трябва да се замисля аз за въпросното разрешително!!! даже съм си харесала и патлак - аркус 94 - мно-о-о-о-го добра стрелячна машина, сравнима с глок 19, но по-добра, според мен. ми кво, изберете българското, дет`се вика! :-D  ) та, всичките бюрократи и дебелогъзи чиновници, с които имам да се разправям днес, смятам да ги поздравя с ето тази музикална пиеса - слушай текста, много е готин като за изразяване на чуФства къмто всякаквата бюрократична сволоч в тая държава.

намислила съм да напълня къщата с бебета! тези дни другарката маджи май ще се разгонва, както усещам аз нещата. пък и си е време на момичето - на четири години е - сравнимо с човешка възраст, ти представяш ли си го да си на 28 години и да си още девствена? та, спешно му търсим гадже на хайванчето - мацката е много готина, истинска манекенка две кила и триста, руса и гальовна. аз пък обещавам да бъда добра тъща, тъй да се вметне! (баси, своднича на кучето си, ама нема начин! :-D  )

иначе, малкия бушменски принц Боро-нга (`нга` е първата `дума`, която моя син каза - след година две сигурно ще псува като хамалин :-D  ) отказва да бъде носен като бушмените - не харесва ни слинга с халки, ни слинга шал. обича да му е широкичко на трътката на човека и му е кеф само на ръце! кво да ти разправям, кралска особа наистина! :-D тъй да бъде.

рок радио едно - бившето ретро радио - имам чувството, че имат точно шест оборотни диска, от които си правят плейлистите, но пък музиката им кефи яко. обичам рокендрола на 80-те и 90-те години!!! и отново преоткривам за себе си гънс и уайт снейк... това е моята музика, наистина...

е, толкова от мен засега - отивам да стрелям на гюме :-P

побеждавала съм. падала съм и съм се изправяла. колко сълзи съм преглътнала аз си знам, но съм оцелявала. преживявала съм смърт на близки хора, и пак съм оцелявала. баща ми беше в болницата, с извинение, с единия крак в гроба, и пак оцелях, бидейки опора на всичките си роднини. преживявали сме финансови кризи с мъжа ми, точно като младо семейство, но оцеляхме. направих спонтанен аборт преди година и малко, и го преживях - аз си знам с какви усилия на волята и как, но дишам. живея с гадно автоимунно заболяване, което може и да си каже тежката дума след някоя и друга година, но не му се давам, мамицата му гадна!!! побеждавала съм какво ли не в живота си, защото съм направена от особено шибана, твърда сплав!!!

И, МАМКА МУ, ЩЕ СЕ СПРАВЯ И СЪС СЕБЕ СИ!!! С ЛУДАТА КУЧКА, КОЯТО СИ Е СВИЛА ГНЕЗДО В ГЛАВАТА МИ!!!

следродилна депресия, майка - не ми се вярваше, че толкова дълго ще ме тормоцзи, но факта си е факт - класическия случай съм и аз. и ми писна всеки да ми се обяснява, че се глезя! че лошо съм научила детето си на ръце! че трябва да правя еди какво си по еди-какъв си начин!!!

справяла съм се скакво ли не, ще се справя и със себе си. тая няма да я бъде, просто! по никакъв начин!!! искам си здравия разум обратно, искам арогантния си непукизъм, искам, когаго ивката чете при мен да й мирише на бебе, искам спокойствието си.

защото мъничкия прабългарски принц заслужава най-красивото, което мога да му дам.

щастлива и спокойна майка!

P.S. не помня къде го бях чела или чула, но казват, че станеш ли майка, сърцето ти започва да живее извън тялото :-D няма нищо по-вярно от това - прегърнеш ли го, забравяш всичко друго на света :-D колкото до моето сърце - то е малка Niili с пишка! аз добре го орисах да вземе на майка си ината и устата, подозирам, че останалата част от орисията ще се разбере след години - на татю си добротата и сръчните ръце... е, лека нощ от мен! спете бързо, спете спокойно, сънувайте цветно и нека ангели бдят над сънищата ви, милички мои!

Ek swaai die groot swaar antieke deur oop na my geheime tuin…..  Ek verbeel my ek sien vlerkies tussen die rose.  Daar is die sagte geluid van water wat oor die klippe kabbel …… dis dig toe gegroei met bome en struike… daar is ‘n paadjie wat na êrens lei….

Ek loop op die mosbegroeide paadjie, die blare word liggies deur die wind gekielie…swiesh…swiesh…dan is daar ‘n plekkie links …….skoenlappers vlieg orals rond in die helderste kleure……

Die heelal sing die mooiste lied ….

Ewe skielik is daar hierdie wonderlike asemrowende plek voor my, ek is sprakeloos, dis sprokiesagtig en orals hang die geure van liefde en vrede…  Dis die paradys, tuin van Eden.

Nee ek was nog nooit in die Paradys nie, wel ek was amper daar maar nog nie!

Maar ek het  hier op aarde ook so Paradys, waar ek liefde en vrede kan vind.  Dis nou nie so groen en magical soos in my drome nie, maar dit is die plek waar ek liefde en geluk voel en kry ….  dit lig my op dat dit voel of ek in die hoogste wolke sweef...

Daar kom vrede oor my, ek raak kalm en aanvaar  enige ding wat die lewe na my kant toe gooi…    ‘n Engel lewe ook in hierdie paradys van my ..... 'n  "Guardian angel"

In hierdie plek blom die blomme van jou hart in wonder mooi kleure.  In die lug hang soet geure van liefde, aanvaarding en empatie…..

Hierdie is nie die Paradys, dis maar net ‘n doodgewone tuin…..

Ek is nie altyd in La-la land nie, soms het ek vreeslik geite wat uitpeul, soos hier!

Dan kry ek skaam soos die Pixie hieronder..... maar ook nie vir te lank nie.  Want wat my mond van oorloop is my hart gewoonlik van vol.   ;)

Hierdie inskrywing is hoofsaaklik gemaak,  omdat ek vir Bottertjie baie dankie wil sê vir my pragtige header.  Ek dink dit is "Magical"

Ons is nog vrek besig, daarom dat hierdie 'n foto inskrywing is.  he he  Maar met die eerste reën sal ek weer hard op my lande kom ploeg!!  ;)

Groete

Click op die foto om dit groter te sien!

Dan het 'n groot gees besluit om ook 'n blog oop te maak!!!

WELKOM WHITE KNIGHT!!!!

Ek weet sommer ons gaan lekker kuier by jou!!!

]]> http://niili.wordpress.com/?p=1122 Mon, 06 Oct 2008 09:24:55 +0000 Niili http://niili.es.wordpress.com/2008/10/06/%d0%ba%d1%83%d0%ba%d1%83%d0%b2%d0%b8%d1%86%d0%b0-2/ майка му стара, светна слънчицето навън, светнах и аз! явно, ще трябва да пия от витамините на детето, което яде, пие, носи си новите дрехи и въобще му дреме на сайдера, че майка му го мисли прекалено много :-D след като слънчевата светлина и мелатонина ми влиаят по такъв начин, направо не ми се мисли какъв ужаЗД ще да е през зимата, но, ще оцелеем. :-D

хм. майчинския ми стаж е все още твърде малък, но, съдейки по себе си и наблюдавайки други майчета, достигам до някои изводи, които, предполагам, са валидни за повечето мами. а именно:

* анцугът е най-практичното възможно облекло! дънките и маратонките са си направо официална дреха, и освен всичко друго, си и секси!

* детските магазини придобиват невероятно притегателна сила - в махалата има едно много добре заредено такова дюкянче, и всеки път ми коства невероятни усилия на волята да не вляза и да не купя поредната джвъчка за малкия. аз ако се сдържам, обаче, мъжа ми е направо неудържим - кажи речи, през вечер се връща било с дрешка, било с играчка за младежа. какво да ти казвам, отглеждаме си кралска особа вкъщи! :-D

* сприятеляваш се невероятно бързо с момичето зад щанда в аптеката, и почти професионално обсъждаш качествата и показателите на млека, козметики, капки за колики и прочее неща.

* вкъщи може да нямаме и хляб дори, но за младежа и кучето храна винаги има. (сигурно е така във всяка една къща).

* твоето си гардже винаги е най-хубавото! :-D

* ако преди с мъжа ти сте бистрили политиката, говорели сте за филми, музика и изкуство, сега разговорите ви се въртят основно около графика на детето, за това колко и кога е яло, кога се е отвил и как се е завил. туй то!

well, сигурно има и още, но ще ставам - бъдещия президент на държавата настоява за обедното си питие! :-D

губя ума си...

...не чети нататък. грозно е...

напоследък детенце е адски изнервено - като се фуках, че хлапето ми е кротичко - сега доста често писука и плаче, а аз не мога да разбера колики ли са, нещо друго ли е, търси компанията ми постоянно  или просто вече се втелявам невероятно, защото съм прекалено влюбена в сина си. но истината е, че заплаче ли и не мога да го успокоя бързо, имам чувството, че ще ми се скъса сърцето... и, ей ме, и аз също съм се разплакала. на хардкор кучката Niili, разбираш ли, й омекват краката пред плачещо дете, мръвка пет кила! не само, че ще се побъркам самата аз, ами ще побъркам и хората около себе си - милия ми мъж дава нощни вахти, само и само за да поспя, майка ми (която, слава богу, се озъзна малко) се върти на пета покрай нас, а аз правя всичко възможно да оставам поне малко спокойна, но трудно успявам, да си кажа честно... толкова му е разхвърлян режима на това моето детенце... а като се скапе времето навън, както днес, съвсем се смачквам и аз, ставам неспокойна и нервна, и мъничката ми гъбка, която ме надушва само като вляза в стаята, усеща настроението ми и попива. и става омагьосан кръг...

преди два дни щях да получа инфаркт. заедно с малкия и количката заседнах в асансьора, че спря тока. не знам откъде намерих сили в себе си за да отворя вътрешната врата и да се разтропам по външната, и ме е срам и яд на себе си, но загубих самообладание. бях с малкия!!! добре, че бяхме заседнали на партера, та можахме да излезем... знам, че нищо нямаше да ни стане, да се задушим или нещо подобно, но склещена вътре в шибаната, тясна малка кутия, не мислех така... нямам клаустрофобия, (преди години съм се измъквала през прозорчето на заклещен асансьор, който секунди след това тръгна) но единственото, за което можех да мисля беше как да измъкна мъничето от там! явно съм луда. явно трябваше да запазя присъствие на духа...

най-хубавото, най-вълшебното нещо, което може да ти се случи в живота, е да имаш дете. но който ми каже, че е лесна песен да отгледаш човек, ще му се изсмея в лицето! не ме е страх от трудностите, които предстоят тепърва - здраво ми е дупето, слава на бога - но тепърва ще има да се притеснявам за какво ли не... бейбифона ми се е сраснал за задника, но каква полза от него, след като през 10 минути съм до малкия - дали е завит, топло ли му е, комфортно ли му е, дали не си е метнал завивката на лицето... луда съм... за връзване! чувствам се виновна всеки път, когато не съм до него, дори когато спи - когато се налага да се въртя из къщата, сядам пред компютъра или каквото и да било друго... луда съм наистина! мама Niili... ебало си майката, просто! стегни се, момиченце!!!

уф, ставам. нещо съм досадна сама на себе си, какво остава за теб :-D докато малкия спи, отивам да изчистя плочките в коридора с четка за зъби, майка му стара, та поне малко да ми миряса адреналина в главата! честно казано, ако можех да изляза от себе си за малко, сигурно щях да се набия, като се слушам и гледам какви ги върша, ама на, обречена съм да живея със себе си през целия си живот!!!

Hay músicas que proporcionan tranquilidad y nos hacen sentir unos momentos de paz; por eso, nada mejor para un fin de semana que desconectar un rato y saborear este Adagio, que forma parte del disco Songs from a Secret Garden y es uno de los temas principales de la banda sonora de 2046, película de nacionalidad china cuyo guión y dirección es de Wong Kar-Wai. Espero que disfruteis de esta relajante composición.

напоследък много се дразня на всякакъв род меркантилни изказвания, особено по бебешки въпроси. тези дни, аз това, която уж не чета форуми и прочее неща, се зазяпах в някаква статия за ненужните бебешки покупки. според някои мамки излиза, че стерилизатора ти е напълно излишна вещ, щото можеш да си дезинфекцираш бебешките джаджи и в проста гореща вода, кошарата също, щото малчугана може да си играе на пода, и за кво въобще ти е количка, след като можеш да разнасяш бебето наляво-надясно като градинска лейка? аз също съм за привързаното родителство и гледам сина си по точно този начин - с истински кеф отсвирих спок-идеите - но, в крайна сметка, си мисля, че след като бебешката индустрия ми предлага всякакви артикули, с които да си улеснявам живота, то аз ще се възползвам максимално от тях.  тъпи парчета по форумите колкото искаш, но ме дразни изключително императивната форма на вменяване на някакви работи.

лошото е, че ми кипват неимоверено много дрешките, когато чуя подобна простотия от близък човек! тези дни се наслушах на изказвания от сорта на това, че, видите ли, `много лошо, че не съм кърмела малкия, защото хуманизираните млека били скъпи`! абе, майка му стара, кой, по дяволите, ми изкарва парите, за да ми прави сметка за това колко харча и най-вече - за какво? аз ли съм си скъсвала гъза, за да осигуря детето си един ден, или някой, който ме гледа отстрани и ми прави тъпи коментари?! тоя казус с кърмата ми е много гаден и крив, честно казано. чух лаф от страна на дългокърмеща майка, че много се радвала била, че все още кърми, защото иначе щяла да дава пари и за адаптирано мляко - разбирам, хора всякакви и възможности всякакви, ама защо, майка му стара, трябва всичко да се пречупва само и едиствено през парите? особено, като става въпрос за детето ти?! (друг е въпроса, че без малко да си набия жестоки комплекси по тоя въпрос с кърменето на живот и смърт, но слава богу, че запазих поне малко здрав разум). другите лафове, които зловещо ме дразнят, са за бебешките козметики - еди коя си козметика е скъпа и миришела била хубаво!!! ебаси и доводите, заклевам се! лично аз съм на мнение, че ще гледам детето си и с олио от лев и пеесе, ако само това му помага кожата му да е здрава и то да се чувства комфортно, а това колко е скъпа козметиката и как ми мирише ми е последния проблем, честно казано! в интерес на истината, козметичния въпрос ми е бая зор, защото вкъщи съм събрала какви ли не боклуци, та чак мога да открия щанд за бебешка козметика - голям шаш е, наистина, докато откриеш точната марка, която понася на кожата на хлапето. същата врътня е и докато намериш и млякото, в нашия случай, което да му пасне най-добре. и, говоря от личен опит, не винаги най-скъпото задължително е най-доброто за мъничо - като стана ясно, че тая работа с кърменето при нас няма да стане, му взехме на младежа `аптамил` - супер-обогатено мляко, с какви ли не съставки, витамини и простотии, възможно най-близо до майчината кърма, само дето не се предлага в цица, разбираш ли, и, оказа се, че то, моля ти се, било най-скъпото. да, ама малкия го плюеше и се спече (а откакто чух по новините за заразените партиди на същата фирма, която произвежда и въпросното мляко, съвсем се отказах да му го давам!!!). в момента пием едно мляко, на което ме светна деничеро, и, казано честно, понася ни добре засега. същата история и с козметиките -  в нас имам какви ли не хипоалергенни изгъзици, на какви ли не марки, мустели-гъзели, себа-мед-ове, нивеи, чико-вци (най-противната марка евър, що се отнася до козметика, иначе, аксесоарите им стават), абе, какво ли не! е, ползваме нещо съвсем различно от масовите марки, а кремът ми портив подсичане е два лева. с други думи - не е важно кое колко струва, а как се отразява на детенцето. и си мисля, че това е водещия фактор при избора на каквото и да било, що се отнася до дете! тези дни буквално ме гръмнаха - едни наши познати, също с бебенце, което е почти колкото Бóромир, се оказа, че го били мажели със свинска мас! щото евтинко, нали! освен това, той много бил плачел, и ако и да е кърмен, има яки колики, ама майка му го оставяла да плаче, за да не се разглезвал! и се дразнела, милата, от това, че плаче детето!!! ми като те дразни, вземи го, гушни го, облечи го, съблечи го, смени му гащите, направи нещо - бебе плаче, когато нещо му е дискомфортно, плачът е единствения му начин за комуникация с тебе, патко застреляна, така че не ми обяснявай, че ще го разглезиш! и че ще му се развиват белите дробове и нервната система, ако плаче! пък и си мисля, че не баш коликите са сериозния проблем на това момченце - и мен, ако ме намърлят от глава до пети със свинска мас в 40 градусова жега, и аз ще се скъсам от рев! (в чест на истината, аз вярно съм гледана с мас, но в ерата на 70-те, когато не е имало нищо друго. пък и маста е била лично производство на дядо ми - чиста, та дрънка, а сега животните ги блъскат с какви ли не смески и антибиотици. с какъв акъл да сложиш на детето си нещо, което е мръсно, още докато е живо?!) но, какво ли очаквам и аз от дивойка от типа `додох от село, не мож` ма спря` - сещаш ли се, от оня тип девойчици, които идват у градо с идеята да си хванат някой балама, да го забременят, а след две-три години да се разведат и да му вземат апартамента. колкото това с плаченето... е, не мога да преглътна лесно изказвания, че детето щяло било да се разглези! като е бебе, по какъв друг начин да ти каже, че нещо не му е комфортно, освен с плач? виж, като е на годинка-две, тогава може да подскаже по някакъв начин, може да говори - ако, пиш-пиш, тудено и така нататък, но да оставяш да плаче бебе, което не може да говори?! сори, но моя син не е оставян да плаче. не знам доколко това е правилно, но когато успея, дори не му давам възможност да заплаче - наплаква си се достатъчно в няколкото минути, които са ми необходими, докато направя, каквото иска от мен. точка! и не смятам, че ще го разглезя - бивам упреквана, че прекалено много се оглеждам в малкия, но... аз си знам защо го правя.

другата шитня, която ме нервира е, че все още се разпределят грижите за децата на мъжка и женска работа. слава богу, аз имам прекрасен мъж до себе си, който е влюбен в детето си, и няма нещо, което аз правя той да не може да го върши също толкова добре -даже често се бъзикаме вкъщи, че остава да му порастат цици и нашия син ще си има две майки. принципите на патриархата не ми минават - времената, в които единствената задачка на мъжа е била да изкарва мангизи, а работата на жената е да гледа дечурлигата отдавна са отминали, според мен, защото както мъжа ми се грижи със същата вещина за детето като мен, така и аз съм способна да работя мъжки и да изкарвам достатъчни количества пари, че да живеем нормален живот. матриархата също не важи - както казах, любимия ми не се гнуси от наакани памперси и за него няма никакъв проблем да стане през нощта, ако малкия иска нещо, за да ме остави да поспя, защото и той е на мнение, че грижите за детето не са само женска работа. въобще, това един мъж да отменя жена си в домакинската работа, да готви, чисти и пере по никакъв начин не би отрязало няколко сантиметра от пишката му - напротив, би показало наяве, че наисина си говорим за добър мъж, съпруг и баща. по същия начин е валидно и твърдението за майка, която е прехвърлила майчинските на таткото, а тя се е върнала в офиса, примерно, и бачка като змей, просто защото тя изкарва по-добри пари.

уф. имам още много да дрънкам и мърморя, но вече твърде много ми се спи... дали ще успея набързичко да си взема душ, преди да отнеса плувката - е, тепърва предстои да разбера...

She was right. I could barely get into the book at all, so I threw it aside and dove into something more my speed: The Babysitters Club where Dawn (the health-food-loving Californian transplant) discovered her new house was haunted!

When I picked up the book a few years later, I love, love, loved it. Still, I had never read A Little Princess, even though I had heard how great it was. When it was discussed on Jezebel, one of my favorite websites, in their fantastic Fine Lines section, I decided to give it a shot.

I LOVED IT.

It was charming and sweet and I actually sighed with delight at several places, all thanks to how wonderfully sympathetic and admirably Sara Crewe is drawn. Even though she's definitely not perfect--as we find out in several asides that she has quite a temper and even has fantastized about killing the evil Miss Minchin--she radiates a goodness that makes the reader love her instead of wanting to see any sappy smile slapped off her face. (Usually what I think when it comes to "the good guys.")

Plotwise, Burnett does a pretty smart trick of achieving wish fulfillment but earning it. Although Sara's goodness is rewarded and she ends the book able to do whatever she wants, Burnett has structured the narrative to make this seem just and true instead of magically implausible.

Sara's strength, endurance and intelligence would impress anyone, but the kind little actions she takes towards her friends (especially Melchisedec the rat...how do you even pronounce that name?) really warmed this cold, cold heart. Still, for a modern American reader, the issue of class sticks a little.

Should we really be happy that poor, uneducated and overworked Becky is elevated to lady's maid? Sure, she gets fed and treated well, and she herself would probably never question her role in serving Sara, her better, but this American wanted to see Becky overthrow her class limitations and start a little revolution.

But that is probably why I am no princess, little or otherwise.

ето тогава си способен да преобърнеш целия свят.

не човек - майка (авт. astilar ;-)  )

When we arrived that day all we saw was vast overgrowth and the promise that we may find some cool things. By the end of the day, Charlottesville workers and State Farm Insurance workers had cleared out level upon level of gardens. Unfortunately, I don’t have pictures of what the gardens look like (I may have to ‘visit’ the grounds to get some). Roughly, they start at the top of a large hill and then descend down the hill towards what is now Schenks Branch Creek. A rock wall wraps around the entire property with a foot trail running along the wall. The manor house is now completely gone along with this large pond that was once on the property. (I can understand tearing down a house, but how does a pond just disappear?!)

The coolest part of the whole day was getting to see all the other volunteers begin to critically examine the history of a place and realize that things may not always be what they seem, but that with a little sweat (literally in this case), the past is just waiting for its secrets to be uncovered.

-Missy Celii

срам ме е да си призная, но аз съм ебати рендето на моменти. от малко неща ми пука. хладен човек съм. рядко повишавам тон за каквото и да било. още по-рядко плача. но, вече съм на ръба на нервна криза заради чужди простотии, и, заклевам се, съвсем скоро някой ще си го отнесе със страшна мощ! никакви баби повече! майната им на каквито и да било наранени чувства! писнаха ми!!! и двете!!! лигли с лигли!

тези дни постоянно съм на върбата (това ми е любимия лаф напоследък). трудно ми е да го кажа, и се чувствам наистина гадно, но човека, способен да ме вбеси до такава степен, че кожата ми да се отдели от тялото и да избяга с писъци, е собствената ми майка! която има досадния навик навсякъде, за всичко и по всяко време да дава акъл! при това за очевидни неща! и става зверски досадна на моменти! имам чувството, че някой ден, ако тръгна да се давя, майка ми ще изникне над рамото ми, и пак ще ми дава съвети как да го направя!!! компетентна по всеки въпрос! тесен специалист по всичко!!! особено, като става дума за гледането на сина ми. разбирам, че е баба, че иска да помогне и прочее оправдания, но, по дяволите, аз съм му майка на това дете, аз съм тази, която го е носила девет месеца и му треперя, и, мама му стара, едва ли някой би могъл да предположи, че по някакъв начин бих навредила на детето си или бих му направила нещо лошо! ама не!!! нужно е да ми се дава акъл кое как се прави, акъл, който не съм поискала, акъл, който е с давност 40 години, още от ерата на триъгълните пелени и мазането с мас!!! мамка му, писна ми!

наистина ми е много изнервено напоследък. случи се така, че една нощ детенце не можа и не можа да заспи, аз не успях да го приспя и честно казано, бях на косъм умората да ме събори много, много здраво. нещата стават още по-скапани, защото заради въпросната автоимунна шибания, която си отглеждам, понякога имам сърцебиене и ме болят ставите - имала съм звездни мигове преди, когато с много, много, много стиснати зъби от болка съм ставала от леглото сутрин. е, преди няколко дни бях точно в такъв момент, а като добавим липсата на сън, тревогите и цялостната ми умора, нещата започнаха да придобиват наистина плашещ оттенък, защото просто не вярвах на ръцете си, а хлапенцето ми продължаваше с нощната серия на мърморене, неискане да спи и въртене в ръцете ми като живаче. мъжа ми го нямаше вкъщи, защото се разправяше с общини, бюрокрации и простоти и бях сама в този момент. притесних се не на шега, честно казано, и се обадих на майка си - просто да дойде, да го наглежда малкия, докато аз се въртя из къщата и оправям, защото пък не следващия ден щеше да е погачата на младежа. мама дойде, помогна ми, посмяхме се, поклюкарихме си, всичко беше хубаво и така нататък, а аз се освестих малко. следобяд също я повихак - не, че вече имах нужда, но, нали, баба е, приятно й е около детенце, пък и евентуално, да поспя малко, ако се отвори възможност.

и се започна екшъна... майка ми се развихри със страшна сила! `ама защо не си събудила детето навреме, защо му разваляш режима, защо не си го преповила, ще го удариш на мивката, смени му бодито, ама не се прави така, прави се онака` - така, както ги чуваш нещата, излиза, че едва ли не, аз съм някаква полу-идиот-инвалид, на която ръцете са й в задника и въобще не знае какво да направи и как да реагира! и сещаш ли се как действат подобни думи и поведение на жена, която е и притеснена, и уморена, и, по дяволите, не съм добре и самата аз, без да се оправдавам? блокирах в онзи момент. ръцете ми просто отказаха да ме слушат, не можех да ги повдигна дори за да облека детето, което допълнително се изнерви, докато баба му даваше акъл и вреше ръцете си в мен, вместо да се опита да ме окуражи и помогне. честна дума, вбесих се и й креснах да излезе от стаята! грозен момент беше, и се чувствам твърде зле от това, но не мога и не желая да държа каквото и да било в себе си. не ми издържаха нервите, и докато обличах и хранех малкия, аз също се разплаках. понякога ми идва в повечко. не съм искала помощ от никой за каквото и да било, свикнала съм да се справям сама, не съм тропосала бебето си към някоя от бабите, докато аз си вейкам задника нагоре и надолу на по кафенце и цигарка, а смятам, че аз трябва да си се грижа за него. ама ми се обиждат, че не съм искала помощта им! било ги срам, видите ли, да кажат пред съседите, че не съм давала била да къпят бебето! алоу, съквъртюрантите, че това дете си има майка и баща, която да я вършат тая дейност, откъде-накъде вие трябва да къпете МОЕТО дете???

мамка му. правила съм какво ли не. позволявам си да твърдя, че съм се справяла с доста неща, които някой с по-малки топки едва ли би могъл да преживее. в практиката си на журналист съм ходила с охрана заради получени заплахи и не ми е пукало да навра там, де слънце не огрява коскоджамити големци, в това число - и един бивш шеф на шесто и известен търговец на оръжие, понястоящем медиен магнат, който ми го играеше началник. не, че се гордея особено, ама дявол го взел, имам самочувствието на човек, който добре се оправя с живота! и смятам, че съм напълно способна да се грижа както трябва за сина си, (освестих се след първоначалния шок) както и че най-логичното и правилно нещо, което мога да направя за доброто и на двама ни, е да слушам и да се доверявам на съветите на педиатъра си, а не на глуповати и понякога вредни бабешки съвети! ама не би!!! те, докторите, понякога така си говорят, аз не съм ги била разбирала нещата, защото нямам опит, защото не знам как, и въобще, каква съм аз, пикла едва на 31 години, която си е въобразила, че може да гледа дете???

въобще - скапана история.

на следващия ден беше погачата на детето. първия му купон. честно казано, късно помислих какво реално можеше да се случи на подобно събитие, като си знам стоката! истината е, че хората, които наистина исках да присъстват на партито бяха орисницата на детенце, моя безкрайно добра приятелка, една наша семейна двойчица, също много добри приятели, и вълчия брат заедно с ашладисаната ми снахичка ;-) хич не ми беше до баби, брадчеди, комшии, приятели и съседи, ама айде, нали, за хубав повод се събираме, и въобще `така се прави`, така че в крайна сметка спретнахме голямо парти. събрахме се едно стадо кокошки, настана шумотевица и бъркотия, всяка говори една през друга, докато мъжете се черпеха някъде вън... на човек, който като мен си пада по камерните изпълнения, сещаш ли се как подобно нещо би му се отразило? но пък ми стана и готино от всичките тези жени, които се бяха събрали, за да почетат първия официален празник на сина ми. за мой късмет, имам прекрасно дете, което е кротичко и добричко, както и страхотно куче, което не досаждаше на никой. на пръв поглед - съвсем реални предпоставки за наистина готино събиране, което да ми остави приятни спомени.

е да, ама не! пак имаше бабини изпълнения! този път свекърва ми успя да се изяви със страшна сила! в чест на истината, тя не ми досажда със съвети и не ми се бърка в гледането на детето, и като цяло, е доста симпатичен човек, с когото е приятно да се общува. винаги съм я уважавала, защото това е майката на мъжа ми, винаги съм я посрещала в дома си сърдечно и съм се стараела да се чувства добре дошла. никога, по никакъв начин не съм и засвиделетлствала какъвто и да било вид неуважение. не крия, обаче, че и тя си има своите начини, с които да ме накара да избеснея, въпреки, че винаги съм се сдържала, защото, в крайна сметка, това не е моята майка, на която да скръцна със зъби! и, естествено, тя успя да се изяви точно на купона на сина ми.

казано честно, това, с което се гордея много и откровено се фукам е дома ми - мой, собствен, такъв, какъвто винаги съм го искала. имам самочувствието на добра домакиня - всеки, който ни е дошъл на гости, съм се постарала да се почувства комфортно и добре, и всичките ни приятели, надявам се да не се лъжа, ни гостуват с удоволствие. постарах се много всичко около бебешкия купон да е почти съвършено, защото мразя половинчатите неща, и наистина, в това отношение съм перфекционист, колкото и нескромно да звучи. вълнувах се искрено, че ще посрещам гости в красивата си къща по повод официалното представяне на сина ми пред обществото, така да се каже.

е да, ама този път, както казах, се завихри другата баба. която, когато дойдеше някоя от жените, се заемаше тя да представя гостите една на друга и да обяснява кой в какви родствени връзки е, без никой да я е молил за това. просто се счупи от превземки тая жена! щото, нали, ако центъра на вселената се измести леко встрани от нейната личност, ще настане армагедон! аз се шашнах в леко недоумение коя от двете ни, мама му стара, е гостенката в тази къща, майка ми гледаше неловко отстрани - в крайна сметка, тъпа ситуация беше, защото жената и домакинята в този дом съм аз, нали така, и идват гости на мен и на моя син. после се започна с даване на акъл как да се направи ритуала по разчупване на питата, кой какво да си вземе от масата, кой къде и как да седне - при това, с такава категорична неоспоримост, че аз наистина се почувствах гостенката в собствениата си къща, докато мадам свекърва ми се вихреше така спокойно, все едно си е у тях, тотално отебавайки фактът, че, в крайна сметка, се намира в моя дом, където правилата определям аз! по едно време, когато дойде време за десерта, тя дойде в бокса, минавайки покрай мен като малка гара, и напълно свойски започна да раздава направления как да се среже тортата, а мен ме гонеше тъпото чувство, че едва се сдържа да не ме подплесне зад врата що се мотам. ами, не ми издържаха нервичките, и за първи път, откакто я познавам, й се озъбих, че, в крайна сметка се намира в моята кухня!!! и ми писна от демонстрации на наранени егота - айде сиктир, и аз имам някакви чувства, и аз имам достойнство, което може да бъде наранено, и аз имам его, което, колкото и хладнокръвна да съм, може да изригне много зловещо, когато някой си позволи твърде много!!! върха на сладоледа, обаче, беше, когато, не знам по какъв повод стана въпрос, но майката на мъжа ми на висок глас заяви, че на незнам коя си дата гушнала била бебето за последно!!! просто забелязах как някои от гостенките ми се спогледаха неловко, а мадам успя да повтори тази глупост няколко пъти и да подчертае дебело с такъв тон така, щото случайния минувач да остане с впечатление, че гадната й снахичка не й дава да се доближи и на косъм до внука си! аз това, която юрка мъжа си да звънне на майка си, аз, която я каня да дойде вкъщи и да ни види всеки път, когато има възможност след, преди и около работата си, защото тя все пак е баба на детето ми, другите й внуци не са в софия, и просто знам, че ще й доставя удоволствие! не!!! тя, видите ли, била гушкала бебето за последно еди-кога си! с точна дата, при това!!! щото снаха й, един вид, е кучка!!! дейба и статистиката, дейба!!! много ми кипнаха лайната, честно казано, и едва се сдържах да не я наръфам много здраво - в крайна сметка, имай малко акъл, такт и деликатност и се дръж както подобава на годините и статуса ти! а аз че съм кучка - такава съм. лошото е, че не го показвам твърде често, и още по-лошото е, че позволявам, в името на някакви отношения, да ми се играе тракийско хоро на главата. свърши се тая, обаче.

както можеш да предположиш, обаче, историята далеч не се свършва до тук.

официалната част на купона вече беше попривършила, бабите и повечето гости си бяха тръгнали вече. останахме си наистина само хората, с които исках да си купонясвам от самото начало, седнахме, побърборихме си. най-накрая, останахме само с бро и любимата му (която, между другото, е лекар). седнахме си на балкона да си полафим, с идеята, че после ще изкъпем бебето и ще го нахраним, след което ще се видим на спокойствие (и ще поиграем на 3 dragons ante, която те ни подариха, сладурите :-D ). имаше доста хи-хи-ми-хи, и, дръзвам да позная, вкарахме ги миличките в ебати риалити-шоуто, щото станаха свидетел на доста голяма част от обичайното ни ежедневие. надявам се да не са ни помислили за тотални откачалки... хм. има моменти, в които наистина разбираш кой доколко държи на теб и ти е приятел, както и кой ще застане зад рамото ти, когато наистина имаш нужда, вместо да раздува големи яйца колко държи на теб. е, това са точно тези двама млади хора! надявам се някой ден да имам възможност да им покажа, че могат безусловно да разчитат на нашата помощ за каквото и да било, защото наистина останаха до мен, до нас в един изключително страшен и шокиращ момент за мен.

тази нощ наистина разбрах колко мъчителни и болезнени могат да са коликите - както за бебенце, така и за мен. до този момент милата ми рожба само проскимтяваше лекичко и се присвиваше, но не беше имал сериозни кризи. та, гушнала съм аз малкия принц в неговата си стая и му пея, за да го приспя, а мъничето ме гледаше с премрежени очички и аха-аха да се успи. любимата на бро дойде да ни види в полу-затъмнената стая, аз бях почти готова да оставя детенце в леглото и да отида, в крайна сметка, да си видя гостите. и в един момент детенце, ни в клин, ни в ръкав като заплака!!! неутешимо!!! то не беше плач, то беше направо нечовешки писък! от жестока болка!!! честно ти казвам, сряза ми се сърцето на две и, господ ми е свидетел, имах чувството, че просто щях умра в онзи момент! нямаш представа каква жестока агония е да слушаш плачещото си дете, и да си безсилен да му помогнеш срещу болката! 300000 пъти предпочитам мен да ме боли, но то да спи спокойно!!! разплаках се, и, слава на съдбата и всички богове, които са и ще бъдат, че прекрасната приятелка на бро беше до мен в онзи момент и утешаваше мен и детенце така, сякаш успокояваше собственото си чедо! р., ако някога прочетеш това, просто помни, че никога няма да забравя това, което направи за мен и сина ми в онзи момент! слава на съдбата, мъничкото ми юначе се успокои и заспа изтощено. снахичката го преслуша и ме успокои, че детето порсто го е изтормозила колика, а аз имах усещането, че от главата ми паднаха тон тухли-четворки. имам чувството, че съм ужасен човек, наистина... накарахме ги, младежите, да станат свидетел на тази сцена, почти им провалихме вечерта, но, колкото и егоистично да звучи от моя страна, наистина съм щастлива, че и двамата бяха с нас в онзи момент, защото наистина не знам как бихме преживели и двамата с мъжа ми този шок. най-накрая аз, уж перфектата домакиня, след като поръчахме някаква храна и аха наистина да се видим и да поиграем карти - е, ами отнесох плувката на дивана като в кома, и дори не съм се събудила да им кажа чао на хората. ебати и ужаса, чувствам се отвратително, просто...

как да е изкарахме остатъка от нощта. на сутринта, вече абсолютно изкрейзила от умора, звъннах на майка ми. с идеята да дойде и просто да наглежда малкия, докато ние с мъжа ми успеем да дремнем час-два. нито я гърча да готви и чисти, нито нищо, просто да го пази за малко... разказах й за случката през нощта, казах й как е плакало милото ми чедо, и я попитах дали се сеща за още някой пиниз, освен топлите кърпи, който, евентуално може да помогне при, не дай боже, следваща такава криза. при което, скъпа публика, знаете ли какъв отговор получих??! `о-о-о-о-о, детето ти няма колики!!!` (следва драматична пауза по телефона,в която аз, изтръпнала, очаквам да ми каже, че дете плаче така при апандесит, температура или нещо друго сериозно). ама не -  ДЕТЕТО ТИ Е УРОЧАСАНО!!!

вярваш ли ми, че се втрещих? после побеснях - интелигентната ми, уж здравомислеща и съвременна майка с какви глупости ме занимава, когато аз наистина я питам за решение на сериозен проблем??? разкрещях й се, но вече наистина ми прекипяха лайната, с извинение - майка му стара, ако не дай си боже, някога се случи сериозен проблем, и мен ме няма наблизо, каква реакция да очаквам от майка си??? да го заведе на баячка, вместо да реагира адекватно и да потърси квалифицирана помощ??? урочасано било, защото много хора го били гледали на погачата??? УРОЧАСАНО??? треснах телефона, и как не изпотроших нещо в беса си, просто се чудя на себе си. малко по-късно вкъщи дойде баща ми - единственото зрънце здрав разум в откаченото ми семейство - притеснен, човека, станало ли е нещо сериозно, ама де да знам с какво го е наковала майка ми? като видя, че всичко е спокойно и той се успокои, милия, но явно беше с мисията на парламентьор, защото ми обясни, че, видите ли, майка ми правела била всичко от доброто желание да ми помогне, защото, нали, стария рефрен, аз съм млада, неопитна и бля-бля... не ми се слушат повече глупости, честна дума...

та, такава е последната емисия почти наживо от `къщата на ветрилата`. no more баби - или поне, достъпа им до нас ще бъде вече силно ограничен. едната ще ми дава акъли как да се грижа за детето си и ще ми набива комплекси, че не се справям достатъчно добре, другата ще ми се превзема и ще ми хазяйничи в собствения ми дом - до тук беше. поне да им дам поводи и на двете наистина да ми се тръшкат, защото се бях обърнала на ластик, който всеки разтегля накъдето му е кеф в желанието си да балансирам между претенциите и желанията на кого ли не. лигли с лигли!!!

толкова от мен. гадно ми е, скапано ми е, тъжно ми е, и в общи линии, четейки какво съм писала, наистина се чувствам така, сякаш съм пуснала водата след себе си след особено тежка форма на диария. но съм категорично твърда в решението си - бабите от тук насетне ще се употребяват като лекарство - рядко, в малки дози и далече от деца!

това е положението.

Secret Garden - Always There

Secret Garden- You raise me up

Secret Garden - The Promise

е, тая нощ и аз се видях в щур фън - милото ми дете заспа като ангел в ръцете ми след вечерята, докато на мен сърцето ми се разтапяше, гледайки спокойно отпуснатото му личице, и тайничко се надявах, че тази нощ милата ми рожба ще поспи малко по-дълго и няма да се събужда за нощно хранене... докато се кефех на блажения си душ, фръцкайки се пред огледалото в банята с изключително готините си (ако и леко цигански) руси крайчета на косата, наследника се събуди, категорично настоявайки за нощната си закуска, хапна, сложих го в леглото, целунах вече спящия си мъж за лека нощ, и точно се изпънах блажено под завивките - от кошарката до мен се чу мърморене. :-D ставам аз, завивам чедото, да не му е студенко, че тоя внезапен септемврийски студ много кофти, давам му водица, галя коремчето, щото да не го тормозят коликите, детенце ме гледа в очите, уж успокоено... гася лампата, изпъвам се пак, и аха да затворя очи - и `мрън-мяу-мяу`. окей, ставам пак, оправям възглавничката, да не би да има някакво ръбче, което да дразни моя малък принц, той премрежва очички, и ха да си легна - ъгейн, `мрън-мрън-мрън` добре бе, сине, свършват ми пинизите вече, вземи да заспиваш вече, че съмна, дет се вика! няма такива филми - на човека му е готино да си има компания, с която да си говори през нощта. вярвай ми, идваше ми да се изправя на главата си по едно време - та вода ли не беше, та гащите ли не сменяхме, гушихме се и се разнасяхмче из къщата, че дори пирбягнах и към най-крайното средство - залъгалката, която моя прабългарин блажено изплю. най-накрая пренесох малкия в неговата си стая - поне да оставя мъжа ми да поспи малко повече, щото, явно е, че наша милост тая нощ няма да спи. сега ме заварваш пред компютъра, пишейки щуротии в пет сутринта. най-накрая се озовах на балкона, твърде ранно кафе, навън е студено и тъмно като в кучи... и въпреки зверската си умора, аз се смея на дяволитостта на сина си, която просто не знам от кого е наследил. кажи ми сега, как да не го обичаш този мъничък гявол? :-D :-D въпреки, че си признавам от сърце - адски страдам, когато не успея да предугадя от какво се нуждае малкия и не мога да го успокоя, но наистина е доста трудна обратната връзка с някой, който не може да говори. повече от ясно е, че не ние ще вкараме младежа в режим, а той ни вкарва нас - при това, с нечовешка сила, но, искрено се надявам спокойните нощи, в които спим повече от половин час да се завърнат, след като минат гадните колики и детенце свикне да спи през цялата нощ.

е, поне мога да използвам остатъка от нощта да допопълня единия наръч документи, които си имам за домашно - мама му стара, дори и това да станеш родител е свързано с ебатхи и бюрокрацията!

така че - направо ти казвам `добро утро`, че, както се оказва, преминах транзит през `лека нощ`.

Looking through all the venues that we have in mind, Darling has compiled a list of all the venues we got and from the intial 16 venues, we short-listed 6.
Among the list: 

• Secret Garden
• Raffles Town Club
• Gallery Hotel
• The British Club
• Beaulieu
• Seletar Country Club

за този месец разбрах доста неща. избиваше ме чак на поезия в самото начало, когато се прибрахме с малкия у дома. имам чувството, че досегашното ми алтерего е било просто какавидата на истинската ми личност, която се роди с раждането на сина ми. усещам силата си. усещам гъвкавостта си. инстинктите си, чувствителни като мустачките на рис. и арогантната ми на моменти безкомпромисност. детето ми ме промени из основи! и както е ставало реч тук, наистина харесвам жената, която срещам в огледалото сутрин. защото знам, че тя вече е силна, хладнокръвна, и дори може да бъде опасна, ако детето или семейството й бъдат заплашени. хищник.

разбрах, също така, че обикнах мъжа си много по-силно отколокто за цялата ни връзка до момента. защото вече не е готиния пич, с когото споделяме едно легло и един живот. той е бащата на детето ми. човека, който ще ходи и на ръце, стига аз и малкия да сме добре. и както съм способна на много нещо, за да защитя сина си, така съм способна да се боря и за баща му. да ги пазя. и двамата. понякога дори от самите тях, ако се налага... (разбрах, също така, че скандалите ни могат да бъдат страшно люти, както не са били за всичкото време, през което сме заедно. вярно е, наистина е вярно, че децата могат да бъдат изпитание за едно младо семейство, но аз мисля да премина леко през него като един същии гандалф, който крещи пред задаващите се пречки и конфликти you shall never past. спикин ъв уич, вчера по повод месечинката на малкия, кака му деничеро му поръча lord of the rings по нова телевизия :-P )

така стоят нещата в `къщата на ветрилата`. (бре, и рима се получи!)

................................................................................................................................................................

предстои ми луда седмица - странно ми звучи дори на мен самата, но си е факт. слава богу, успях да се преборя с тъпанарите от общината за акта за раждане на малкия - не мина без лют скандал от моя страна, естествено, но тепърва ще се занимавам с бюрокрация и тъпотии. освен това, имам да организирам бебешко парти, да търча по изследвания, и между всичко друго - да отида и при фризьорката си - ще сменям имиджа, няма начин - ставам рок-мамичка с цветни връхчета на косата, дънки и рокерско яке, туй то. :-P има и още неща, с които трябва да се занимавам, ама гледам да не мисля много, защото направя ли го - е, ами участниците в съответните филми като нищо могат да бъдат наврени там, дето и джиесемите нямат обхват, ама да не дърпам гявола за опашката, че кофти.

These songs can be catchy ditties, or haunting melodies that follow you around the rest of the week. Sometimes the lyrics are so breathtaking that you can't help but listen to the rest of the song. Whatever the reason, each of these pieces of music have something special that draws you to them.

These are the songs I live for. They have the potential to open a whole new genre of music, or become life-long favorites.

a few songs that changed my life. or at least, made it better.

just listen.

"End"- Secondhand Serenade. This song has barely any lyrics, merely tight harmonies with a chant-like vibe.

"God in this Moment"- Gavin Mikhail. How can you not be moved by the emotions that seep through Mikhail's lyrics? The song that first made me a Gavin fan.

"Children of Eden"- from the musical of the same title. This musical is not well known, but definitely worth seeing. This song brings me to tears every time.

"I'm Already There"- Lonestar. Never underestimate the power of poetic lyrics paired with a gut-wrenching melody.

"What a Wonderful World"- 'I see trees of green, red roses too. I see them bloom for me and you. And I think to myself, what a wonderful world.' Every worry or selfish thought in my head disappears when i hear this song.

"Circle of Life"- from the Lion King. This is why 'the Lion King' became the phenomenon it still is today.

"Hallelujah"- Jeff Buckley. All you need to do is hear the song once, and you'll see.

"Heartstrings"- Secret Garden. Achingly beautiful.

"Hey Juliet"- LMNT. This song is the catchiest song EVER.

"When You Look Me In the Eyes"- Jonas Brothers. Oh yes, it's on here. There's not a girl alive who doesn't want this special person in their life.

"Imagine"- David Archuleta. This young man took a lyrical masterpiece and made it a melodic one as well.

So there you have it. Although it may seem like a jumbled bunch of garbage, each and every one of those songs means something to me. Listen to them, and you'll see what I mean.

We booked our air tickets on Weds! =) I made 3 bookings in total for the 6 of us. Cuz got their information seperately mah, but have to double and triple check to ensure that I got the time/date and flight correct. 'Scarli' all of us flying at different time or day. Haha.

This week pass surprisingly fast and I think same for the month of September. Jia You Jia You!!!

Darling and I bought 2 boxes of Durian Mooncakes yesterday from this 717 Trading. I know this name sounds very 'cheena' and probably like some kind of 'lok kok' shop. But it's nice leh, their durian mooncakes. And it's not really cheap loh. The price is comparable to those restaurants or hotels.
We dun intend to get any other brands of mooncakes initially, already decided on Li Bai mah. But we tried the durian snowskin and it's really nice leh! It's D24 and they used the real durian as stuffings. It's fresh and yummy. And I like the boy serving us also.  Haha.
Dun play play, they have blog also okie.

The down side of the mooncake is, the packaging cannot make it. It's like not very nice loh, and not very presentable. But well, it's tasty mah. But I will still be getting another Li Bai mooncake loh.
I took some pics of the durian mooncakes, will upload it tonight.

We thought we still have plenty of time to get the mooncakes, but suddenly I recall Darling saying SS's wedding is on 八月十五, which is this Sunday! Which means, we actually dun have much time. So from alot of time to now we have to rush to get the mooncakes.
But it's common for us though. Haha.

We haven't go jogging!!! Darling say once my tummy comes out, it's hard for it to go away. Then he say wait I won't look nice in bridal gown!!! Hmph!!!
We will be going Secret Garden this Saturday, hope nothing crops up again.  We be meeting Paul at 7pm. However Secret Garden is giving us 2.5 hours from 3pm to 5.30pm. Initially Darling wanted to meet Paul at the timing we will be holding our solemnization, in this case we wil be able to see the place as it is on the exact day. Cuz 7pm is kinda dark already, the feel will be different.
But we are still meeting at 7pm. Haha.

Secret Garden is only 1 out of the 6 venues. Haha.

Had dinner at home yesterday, Mum cooked dinner =) It's always nice to have home-cooked food than eating out. Apart from the durian mooncakes, we also bought this durian coil. It's actually like swiss roll but there's durian stuffings all over it. It's like so tasty loh! I told Darling I'm gonna get that when we were getting the mooncakes.
The swiss roll 在跟我招手. Haha. I can feel it waving at me. Telling me,'Buy Me, Buy Me!'.

We had it as like a dessert after dinner. It's really nice.

Cookie's getting more and more naughty. Out of hand. I dunno how to deal with her sometimes. And she got beating from her Daddy yesterday. Real beating. It's been awhile since Darling really hit her.
She dug up the rubbish bin again. Haiz. All over the place! And 'kena' beating loh. And think she's really scared, for awhile. Haha. She ran away when she saw us bringing her to the kitchen. Then Darling beat her a few times, she ran off again. I had to carry her back and she then 乖乖 sat down when she realized Darling isn't joking.
But think something went into her eye, cuz she kept rubbing her left eye. See liao heart pain. =( Her eye like swollen. But think something went into her eye when she's happily digging the bin.

I actually have alot of dresses which I dun wear. Some I only wore them once. Cuz probably too formal for work. Was actually thinking of giving them away or selling them.  But on second thoughts, I think I will keep them first. Haha. Cuz we will be taking pre-rom photos mah. And for the pre-rom shoot, it won't be a package from a bridal studio. Therefore there won't be any gowns provided, I think I can wear all my dresses. Haha. I wanted something casual, lifestyle at the same time with some formal photos too. And Cookie will be involved in the shoot too! We have to get her some nice clothings. =)
We ever thought of getting a bridal package, cuz it's probably more reasonable in terms of pricing. I will be able to get a ROM dress, hair and make-up provided by the studio, FOC. Cuz it will probably come together with our bridal package. Darling will also get his suit. But then, we dun intend to customary in the next 2 - 3 years. I dun really feel comfortable signing the package now and keep it till we have our customary. And I dun wan to take any wedding photos now cuz it's too early. By the time we are ready for our customary, the photos might be 过时 already.

There's always roadshows in malls where they will try to get us to sign a package, telling us there's no expiry and it's unlimited and so on. But I really dun feel safe putting a deposit with them and wait for like 3 - 5 years before we have the photoshoot. What if the studio goes burst?? Or what if I find something else better?

And Cookie must be included in our photoshoot.

It's abit sad cuz I can't find any venue where I can bring her along. =(

I'm thankful that I have a bf who save and knows how to plan. I guess in a relationship, we need to have one party who's good at planning, who can save, who knows what to do, who's more matured, logical and sensible. Who can bring the other back on the right track.

I guess in this relationship, Darling have given alot and is still giving alot. I cannot imagine life without him, I think I will be lost in my directions. The world will be alot uglier without him around, painting my days with colours.

Darling and I, we both worked out a budget list for our future plannings. From ROM, to Customary to our Home. It all involves $, tons of $. But we are both working very hard now. Darling always tell me, 先苦后甜. We are young now, if we don't work harder now, wait till when?
We dun wan to retire at a old age, we dun wan our kids to be deprived of things in life. We dun wanna have any cashflow problems in future.

I'm actually a very short-term goal person. I dun really see afar. However Darling is one that will see far and think and ponder.
Take for example, I really would like to apply for the HDB at AMK cuz I will be living near my parents. However we know that it's gonna take a toll on our savings and CPF if we were to apply for the AMK flat. We will probably be paying for the HDB loan and the flat till dunno when.
Initially I dun see a problem with that, there's CPF mah. But Darling feels we have to think in long-term. Cuz we still have to think of our retirement and kids.

Some might think he's being a big worrier for thinking that far, but I think that's his 优点 and I agree with him too. Though we are still far from retirement, we ought to think about it. I'm glad he's someone who have 远见. I know he will do a good planning for our future.

We settled ourselves for Punggol Spring, and I like it too. Cuz it's gonna be our home, our love nest. The place which belongs to us, the both of us. The place where we will start a small family of our own. And we have this watefront development right infront of our home! And my friend told me, Punggol will be one of the most expensive estate in future. Haha.
I hope so =)

There will a wedding to attend this Sunday, cuz Darling is one of the brothers he will have to wake up rather early. Think 6 plus 7 must reach the groom's house liaos. As for me, I will be a good gal, SLEEPING at home Darling. Muacks. Hehe.
And also, the groom told him I will probably have to sit at the table without him during the banquet cuz Darling have to help out mah. But he will arrange me to sit with people I know.

Remember I mentioned about this monkey named 'ti yuan'? We bought him at Night Safari. There's another monkey at Darling's place, named 'Pi Sai'. Okie. Lame I know!!! Haha.
Anyway, I asked Darling if he remembers where we got 'Ti Yuan', he was like, 'I remember! But you dun remember loh!!!' You say first, you say first.' I'm very sure I remember, but I got this feeling he's trying to fake me. So I told him to say first, or we say together, or we write on e piece of paper.
Then suddenly he shouted, 'Toys 'r' Us!'.

Haha.
Faints.
NO!!! I gave him a WWE slam. Haha.
NIGHT SAFARI LAH!

сериозно се замислям, наистина, дали да не мигрираме нейде из прованса, или поне - в покрайнините на столицата - било банкя, било панчарево или нещо подобно. поне няма да се притеснявам, че е мръсотия и тарапана! всеки път, когато излезем тримцата с количката, беснея и псувам здраво! тоя шибан град се превърна в слънчев бряг, ебати - строеж до строежа! китайска популация ли е решила да се заселва тук, та се строи така бесно - не знам, но само в съседство, където живеем ние, са започнати цели пет (5)!!! строежа!!! то, вярно, че кварталчето ще стане местното ориндж каунти след година-две, но точно сега улицата е разбита и разкъртена от всички строителни машини, които са минавали по нея, и въобще, всеки път като излизаме на разходка, имам чувството, че правим оф-роуд състезание! за прахоляка няма да говоря, за камионите и колите, които са обърнали малките софийски улички на личните си магистрали тракия също няма какво да говоря - ще добавя само, че съм изключително щастлива, че така и не успях да си изкарам разрешително за огнестрелно оръжие (просто, съм отвратително добър стрелец!), защото определено щях да направя нещо много лошо на някой много нахален човек! вчера, примерно, ми изкипяха лайната и постъпих много просташки - но как по друг начин да реагираш, когато точно, ама точно в два и половина следобяд тъпия ти комшия решава, че трябва да си прави алуминиевата дограма, и се започна едно рязане с флекс и бръмчане с бормашина? през това време пък ние с бебето сме на балкона, защото май това е единственото място, където може да подиша чист въздух и да се порадва на малко зеленина без да се притеснявам от ни